210. СПАСЕН ОТ ГЛАДНА СМЪРТ

На 19 август 1918 година бяхме на Добро поле, когато ни плениха и изпратиха в пленнически лагар „Микра" край град Солун. Отношението към пленниците - лошо, а храната - крайно оскъдна. Тежката работа която работехме, изискваше по-добра храна, но нали ние бяхме пленници, хранеха ни, колкото да не умрем. Но не стига това, че храната е слаба и некачествена, но аз, като вегетарианец, не можех да ям месо и така останах само на хлебната дажба. Отначало имах някой лев ис тях се поддържах, но и те скоро се свършиха. Тежкият труд и слабата храна бързо се отразиха върху здравословното ми състояние, като често взе да ми се вие свят. Другарите ми виждаха това положение и ме съветваха да си получавам дажбата месо и да го ям, иначе по-зле. Вече пред мене се изправи въпросът с всичката си сериозност, дали да ям месо или да умра от глад. Един ден се опитах да ям, но ми са видя тъй отвратително, че предпочитах да умра, но не и да ям месо. Тежко изпитание стоеше пред мен. Никой не можеше да ми помогне, освен един Бог. Моята съдба бе в ръцете на Бога.

Работехме на Солунското пристанище, където бяхме само пленници и служащи, само мъже. Никакви жени нямаше между нас. Веднъж, като отидох към работното си място, намерих чиста, бяла дамска кърпичка, загъната на четири и вътре книжни пари, сто динара /10 х 10/, равни на наши сто лева. Парите, още с ръце не пипнати, съвършено нови, като че сега излезли от печатницата. Погледнах да видя наблизо някоя жена, която да ги е загубила, но не се оказа никаква жена ни наблизо, ни по-далеч. Разбрах, че парите са за мен и от тях почнах да харча, за да се храня. Силите ми се повъзвърнаха. Тези пари ме изведоха от кризата, в която бях изпаднал. Наскоро след това ни преместиха в сръбски лагер, където бяхме при по-добри условия. Там и отношенията бяха по-добри, и храната.

Пленничеството ни продължи до 20 август 1920 година, когато дойде една обща заповед за освобождаване на пленниците.

Г. Радев, Ямбол.

Казва се в Словото на Учителя, че пътят на ученика не е гладък. Ученикът ще бъде изпитан дори до краен предел и тогава ще му се помогне по някакъв начин. Такъв е и горният случай с този наш предан в делото брат.

Тежките изпити са за силните ученици. Параход, който е в движение, него го блъскат вълните, а не който е в застой. Изпитът е за напредналите ученици, за да преминат в по-горен клас.